Обичам да нося огромния му черен, стар и малко пораздърпан суичър. Обичам да нося и мъжките му боксерки. Особено когато съм далеч от него. Карат ме да се чувствам негова. Майка ми ме поглежда на светофара и казва: "Облечена така и се прозяваш без да си слагаш ръката, много добре съм те научила.."" Малко ме досрамява, но отминава бързо. Нищо, нали съм негова. В неговата кожа съм. Само това има значение. Всъщност и с най-красивите си дрехи не съм се чувствала толкова уверена и красива. Желана. Нечия. Своя. Умът ми е далеч. Пак съм с него. Това е да си открил другата си част и да се чувстваш завършен.

Това ми е любимото